| |||
|
Всеизвестно е ,че повечето български католици са потомци на някогашните павликяни.Какво представлява павликянството ? Това е социално-религиозно учение и движение, което възниква през втората половина на VІІ век в пограничните райони на Византийската империя, или по-точно в Сирия и Армения. Първият негов ръководител е Константин (Силван), роден в Армения, който декларира , че е получил своята мисия от апостол Павел. Наименованието "павликяни" се появява в летописите от началото на VІІІ век и произлиза най-вероятно от името на Павел Популонски (Арменеца), който по това време ръководи и обновява движението.Павликянството се основава на крайния дуализъм и се развива като ерес, която отрича Православната църква, нейните свещенослужители и обреди. Стремежа на първите павликяни е възтановяване на старото християнство с неговите общини , основани на социалното и имущественото равенство.Същевременно павликянството има и прояви на силно борческо движение, чиято кулминация в източните предели на Византия е през ІХ век, когато се достига до военни действия на павликяни и араби срещу империята.Някои автори дори предполагат , че е съществувала и павликянска държава в югозападната част на Армения с център град Тефрика.Според наложилата се хипотеза на Д. Танела от края на миналия век , колонизираните павликяни имат "българо-славянски произход".Аргументите за това се намират в сведението на Мойсей Хоренски от първата половина на V век за заселени българи-унугундури от Северен Кавказ в земите на Арменското плато в Мала Азия, както и в някои елементи на именната система, която допуска наличието в тези територии на славяни от клона на венетите.
В балканските и българските земи павликянството се разпостранява през VІІІ - Х век от арменци и сирийци, които са колонизирани от византийските императори първоначално в Тракия, а по-късно и в Македония. Тук те са използувани като "акрити"(привилигеровано население на редовна военна служба ) за укрепване на северните имперски граници срещу българите. Тяхната ефективност не се дължи толкова на някаква лоялност към импирията , колкото на факта , че те са защитавали собствените си имоти.След присъединяването на павликянските селища към българската държава, в която източно -православното християнство се наложило като официална религия, павликянството се развива повече като ерес.То оказва силно влияния за появата на богомилството през 927 г. и достига своя апогей през ХІ-ХІІ век.От втората половина на ХІV век се извършва миграция на павликяните от Тракия в западните и централни райони на Северна България. Процесът на привличане на павликяните към западната църква започва около 1600 г. и продължава близо век.Действията на католическите мисионери провокират интереса и на православната и мюсюлманската църква, които също развиват агитационна дейност сред павликяните.От трите религиозни институции най-голям успех, обаче постига католическата църква, която съумява да привлече най-много павликяни в своето лоно.Причините за това се коренят както в антагонизма на отношенията между павликянството и православието, така и в използуваните методи от католическата пропаганда.За да привлекат и задържат павликяните , католическите мисионери провеждат гъвкава политика към покръстваните .Те успяват бързо да усвоят езика на местното население, предлагат му парични помощи, успяват да спечелят първенците чрез посещения при папата, изпращат на убочение в Рим младежи, първоначално допускат голяма свобода при упражняването на новото вероизповедание и проявяват силно търпение към силните сектански традиции.Особено значение в този процес има тенденционно разпостраняваната легенда за тъждественост на павликянската с "римската" вяра.Възползувайки се от съвпадението на имената на епископ Павел Папулонски и на кръстника на павликянството, католическата пропаганда твърди, че павликяните са наследници на населението , покръстено от католическия епископ през ІХ век .По този начин се "доказва" , че щом в миналото павликяните са принадлежали на католицизма, те следва да се върнат към него. Благоприятна предпоставка на покатоличването е и съществуващото предразположение сред павликяните, които възприемат римския папа като митично същество .При тези дадености , макар и не без значителни колебания и трудности, преобладаваща част от павликяните в българските земи, се приобщават към католическата църква. *** Въпросът за етническата принадлежност на първите колонизирани в Тракия павликяни поражда две противоположни тълкувания.Информацията на византийския хронист Теофан Изповедник от 756 г. за заселени от император Константин V Копроним "арменци и сирийци" се приема от повечето изследователи като достоверна относно етническата идентичност на тези павликяни. Българският етнически характер на павликянската общност, който се регистрира от ХІІ -ХІІІ век, се обяснява с претопяването на първите преселници - арменци и сирийци или с тяхното изселване. Според друга хипотеза на Д . Танела от края на миналия век , която в наши дни се поддържа от Божидар Димитров , заселените павликяни имат "българо-славянски произход". Аргументите за това твърдение се намират в сведението на Мойсей Хоренски от първата половина на V век за заселени българи унугундури от Северен Кавказ в земите на Арменското плато в Мала Азия. *** (1581г.) Францисканският монах Йероним Арсенго достига до Силистра, където двама дубровнишки търговци го известяват, че между Русчук и Никопол действително има 12 села на българи, наричани "паулини", които не почитат кръста, защото на него е умрял Спасителят. Те назовават и 4 от тези селища: Оряховица (Ореш), Петокладеница (Петокладенци), Марино-Польец (Маринополци) и Белавица (Белене). В релацията се казва още , че от тези еретици няма какво да се очаква, тъй като " те са твърдоглави, не почитат кръста и никой не може да приказва с тях, нито пък могат да видят християнин" Макар ,че отец Арсенго пише, че павликяните се намират на пет дена път от Силистра, ясно е че той не ги е посещавал, а в запазените документи липсват сведения, дали писмата, които е носил, са стигнали до тях. Тази неуспешна мисия е първият опит за пропаганда сред павликяните. *** Обилна информация за павликяните дава Ана Комнин в своята "Алексиада". Според нея, еретиците (павликяните) в Пловдив нарастват от ден на ден, като постепенно завлядяват целия град.Не след дълго създават своя община и тиранизират местното православно население. Разполагащи със собствена добре организирана войска и имащи почти пълна самостоятелност, те отказват да се подчиняват на централната власт. *** Алексий І Комнин намисля веднъж завинаги да унищожи проклетата ерес на павликяните и захваща диспут с идейните им водачи Фолос, Кузин и Кулеон. По-късно спорът се премества в Цариград, но и там императорът не може да ги убеди в силата на своите аргументи. Едва след заплахата от затвор единият от тях се отрича от вярата си , а другите двама са хвърлени в тъмница. Докато траят беседите , започва и своеобразен " кръстоносен поход" за покръстване на павликяните в Тракия. Ако са верни думите на Ана Комнин , то "цели градове и области" са върнати отново към православието. За да бъде изтръгнат коренът на злото , императорът нарежда новопокръстените да се възнаградят съобразно с общественото им положение. Знатните получават богати дарове и високи служби във войската, а за останалите, които се занимавали " с копан , с рала и волове", той изгражда нов град , някъде около Пловдив, наречен на негово име Алексиопол или още Неокастрон. Това става някъде около 1115 г. *** Но и кръстените павликяни мъчно се отказват от "твърде лошия навик да ядат и пият в черква" Веднъж в с. Ореш те развалят черковния олтар и го обръщат на трапеза.Докато се примирят с новите наредби минават 15 години. Чак през 1620 г. орешенци се подчиняват повторно на папата. *** "Един ден дядо Димо Деликолев, Димо Стайков Кьосев, Панайот Димов Кьосев и други двама отиват с колите си в Одрин да продават въглища. Случайно ся научили, че на Киршхането ся чело и пело по български в черквата. Дядо Димо, който бил най-отворения - ачигьоз между тях, казал им: хайде да идем да видим каква е таз работа. Като чули и видели, че и по български може да се пее и слави Бога, защото гърците им казвали, че само по гръцки може да ся пее в църква, защото Бог само по гръцки разбирал, те казали на управляващия новоприсъединената Българска католическа от източен обред епархия, че и те желаят да им ся чете в тяхната черква по български. Н. В. Преосвещенство им казал да отидат в селото си и да ся подпишат няколко семейства, колкото е възможно да бъдат повеке и да донесат списъка на него в Одрин. Да пишат в писмото как ся отделят и ся отричат от гръцката черкова и власт и стават католици... След това те ся върнали в селото си Покрован и разказали на съселяните си всичко, що чули и видяли. Дядо Димо Деликолев казал: "Ей, комшулар, още ще търпиме ли тормозенето на гръцките попове, и ще слушаме ли още този гръцки език да ни ся пее в черквата, когото никак не разбираме?" Едни удобрили мнението на дяда Дима, но повечето не удобрили, не ся съгласили да ся отделят от гърците. С дядо Димо ся присъединили около 12 души (глави на семейства, б. а., И. Е.) и дават подписите си, че се отричат от Гръцката патриаршия и стават католици... Отнесли молбата си на владиката Н. В. Пр. Рафаил Попов, заедно с брата си Продан Попов, който бил капукехайя, сир. припознат от властта да ся грижи и защитава българокатолиците пред турската власт, отиват и съобщават на Вали-Паша, че как няколко семейства от с. Покрован ся отричат от Гръцката патриаршия и влизат в лоното на Католическата черква и че са вече под нейно ведомство. Вали-Паша удобрил и потвърдил постъпката на покрованци без никакви мъчнотии. И тъй дванадесет от тях семейства стават католици, припознати и от турската власт." *** За Константин Иречек в началото на 80-те години на XIX в. "...павликянският ясно тип се отличава от българския и гръцкия - те са хора дребни, лицата им са обикновено тесни, с дълги носове, почти всички чернобради и чернокоси..., българският език в тяхната уста някак и особено звучи." За споменатия Г. Димитров в началото на 90-те години на същото столетие "...между българо-католиците се срещат доста едри, пълни и красиви хора, особено между женский пол. Българо-католиците в Пловдивско се отличават от православните българи в облеклото и говореньето. Мъжете носят черни опнати потури и салтамарка със син гайтан, а жените черни сукмани без никакви украшения..." |
