| |||
|
Нерядко павликянските суеверия при северните католически села били повод за тежки конфликти между население и духовенство. В с.Трънчовица свещеникът Рихард Карлов съобщава за злополучното свещенослужене на назначения през 1811 г. за енорийски свещеник в селото отец Михаил Санчо от Швейцария, който, както иронично пише отец Рихард, "...се заел да направи селяните съвършени". В онова време католиците от Трънчовица, както впрочем и православните от околните села и изобщо християните в империята, имали лошия навик да се поздравяват в черква и да се питат за здравето си. А у трънчовени тогава все още имало, и никак немалко, други лоши навици, унаследени от еретическите им прадеди, като да си носят храна в черква и да ядат там по случай помени на покойниците, да носят разни амулети, та да ги пазели от дявола; още принасяли езически жертви; не тачели достатъчно Светия кръст, не почитали с благоговение Божията майка и мн. др. Вместо обаче да постъпи тактично и да спечели паството си с добри думи и уверения, отец Санчо решил да ги наказва и резултатът от това бил, че много верни започнали да не посещават храма Господен. Свещеникът силом ги заставял да вършат това и срещу него се появило недоволство.
Кметът Недялко Проданов, който бил привързан към старите суеверия, започнал да гони свещеника, затварял черквата и вземал ключа със себе си. Отец Михаил се оплакал на властите, но кметът, необезпокояван от никого, взел иконата на Дева Мария от черквата, пред която верните се молели всяка вечер, и я скрил някъде си. Властите го накарали да върне иконата на старото място и той я върнал, но пък сега забранявал на селяните да се молят пред нея и биел немилостиво ония, които не изпълнявали заповедите му. Тогава верните вкупом се оплакали на властите от неговите своеволия и тук историята взела неочаквано най-лош обрат - кметът бил арестуван и обезглавен в Никопол на 11 август 1822 г. Но на отец Санчо и това не стигнало, та започнал да кара селяните да променят облеклото си, особено селянките, чиито носии му изглеждали неприлични. С това вече работата щяла да иде съвсем на зле, ако началството му не проявило такт, та го преместило през декември 1822 г. в Пловдивско, където и починал след няколко години". В доклада си от посещението на Трънчовица през 1827 г. владиката Мойлайони намерил селото вече в "отлично нравствено положение". *** Във време на едно пастирско посещение в Белене една много малка група католици се опитали да наложат на владиката своите схващания за управлението на църквата, които не се схождали с тия на католическото учение. Разбира се, владиката не можел да отстъпи. Горчевината, че видял неблагодарни синове, изправени срещу себе си, се отразила гибелно върху здравието на владиката. От устата му бликнала кръв и той починал скоро след това." Струва ми се, че границата на промяната в историята на общността в Северната епархия са тия събития от средата на 90-те години на XIX в. Макар че броженията не престанали още няколко години и при новия епископ Хенрих Дулсе, при неговото управление, продължило до 1912 г., поводите за конфликти в общността били преодолени, в смисъл, че промените се утвърдили и били приети. *** (1841г.) Според поляка Чайка Чайковски (Садък паша) католишкото духовенство упражнява наистина феодални права над бедните павликяни, които населяват 7 села в околностите на Пловдив и са една част от самия град , повече от 1000 души Интерес към павликяните проявявя и руския учен Виктор Григорович , който посещава Пловдив 3 год по-късно.Той сочи , че италианските мисионери почти не знаят български език, а павликяните са напълно отчуждени от своите православни сънародници.Икономическата изостаналост и безпросветността са са най-съществените причини за силното влияние на свещениците, които са всичко за селяните - и лекари , и учители, и повече уважавани от самия кмет *** През 1565 г. по време наобиколката си из България и Сърбия апостолическият визитатор заварил в средището на българския католицизъм Чипровци свещеника Иван Югович оженен.Тази скандална постъпка била изкупена чрез развода на свещеника и наложеното наказание на него и жената, както и на цялото население на градеца , защото се е черкувало при женен свещеник. *** Откъс от доклад на Никополският епископ Антон Стефанов до Конгрегацията от 22 юли 1680 г.: ...Щом се завърнах от там, добрият отец Георги ( мислейки , че от сега нататък няма да бъде укоряван ) започна да разкрива какъв е, т. е. да се напива публично без срам, като пиеше в кръчмата.И когато беше смъмрен от епископа, не само не си взе бележка за да се поправи, но дори заплаши епископа, че ще му причини зло пред турците. Епископът като го намери в деня пепеляна среда напълно пиян, на другата сутрин го смъмри и му държа една изпълнена с братска обич поука, говорейки му с думите:" Да се поправи към добро от делата, които сторихме от незнание" А той ведна дигна глава, че тепърва ще се разкрие кой е, и излизайки от къщи, защото още беше в леглото, отиде в селото и започна да настройва ония бедни хорица против епископа.Той смяташе да извърши големи работи и водеше мнозина от тях по кръчмите, черпейки ги и обещавайки да ги черпи винаги, само да изпъдят от селото епископа.И ходеше от турчин на турчин да ги надъхва против горкия епископ.Като видя ,че не успяваше в нищо, подбуди един подобен на себе си да измами епископа, като му каже да бяга от селото. Заблуденият дойде и каза на слугата на епископа да му предаде, че уж турците, като приказвали помежду си, говорели лошо за него и че скоро ще го арестуват.Когато епископа чу това, повика човека и позна чие" беше това брашно".А когато отец Георги ,по-късно замина от Белене, споменатия човек призна всичко. Отец Георги ходеше от турчин на турчин да ги надъхва против епископа.Накрая дойде с трима първенци от селото и в лицето на епископа каза , че иска да стане турчин.Въобще вършеше такива неща, че в края на краищата епископът беше принуден да го отдалечи от себе си и да го прати в село Ореше. *** Интересни данни за състоянието на на католицизма в свищовските села в началото на 70-те години на ХІХ век, както и най-общи разсъждения за мисията на пасионистите се съдържат в съчинението на Ф. Каниц "Дунавска България и Балканът." В 1870 г.Каниц предприема поредното си пътешествие на Балканите, но този път проучва по-задълбочено Дунавска България. Той посещава селата, среща се и разговаря с италианските свещеници. Очакванията на Каниц да открие в този католически оазис плодовете на образцова мисионерска дейност, свързана с разпостранение на европейско образувание, се сблъскват с картината на тотална безпросветност, което го кара да възкликне: Защо се искат пари от Австрия. Не бе ли по-правилно да се съжалява за всеки пфениг, който от десетилетия влиза в джоба на свещениците... ...Построени са много скъпи храмове с модерна архитектура, свещениците тънат в разкош, който контрастира с мизерията на селяните -католици...... *** Дълбоките противоречия между будната част на местните католици и ордена на пасионистите довеждат отначало до скрита, а от 70 -те години на ХІХ век и до явна съпротива . Начело на борбата стоят беленци, но скоро зад тях застават и жителите на другите павликянски селища. През 1874 г. недоволните отправят следните искания към Никополския епископ: назначаваните от него свещеници да знаят български език; да получават заплата , определена от вярващите; харченето на църковните приходи да се контролира от смесен селски съвет и най-накрая - момите , които искат да стават калугерки , да не живеят в бащините си домове , а да отиват в манастир.Но епископът определя справедливите желания на населението за неприемливи. Отношението към пасионистите става причина сред българите католици в Свищовско да се сформират две "партии": доминашка - послушна на всичко, сляпо следваща чуждите мисионери , и народна - бореща се за истински народни свещеници, които да се чувстват и осъзнават преди всичко като българи, а не като поданици на Римската курия. Борбата продължава дълго, тя се води както преди, така и след Освобождението. Още през 1868 г. , беленци заявяват ,че не искат своите духовни пастири, а през 1876 г. те изгонват омразните им чужденци и решават да ги заменят ако не с българи, то поне с лица, на които да имат вяра.През 1878 г. лъжанци се вдигат на бунт заради 37- те момичета, които по съветите на пасионистите се отричат от "грешния" брачен живот. Напрежението се изостря силно в края на 1891 г. , когато беленския свещеник отстъпва под натиска на момците на съпруги и им предава калугерките.Веднага се разиграват сцени на брутално насилие в църквата и по улиците на селото.Тази "сабинска сватба", както и кавгата между двамата свещенослужители в Ореш за подялбата на момите калугерки дава основание на населението от двете села да подаде обща молба до владиката по повод произволите на отците пасионисти.Вместо да удовлетвори исканията за назначаване на мирски свещеници , епископ Иполит Агосто затваря църквите и издава указ , че ако подписалите молбата не се разкаят, той ще ги анатемоса.Но дори тази мярка не е в състояние да разколебае недоволните беленци и орешани, защото много скоро, те изгонват от своите селища ненавистните пасионисти.Резултатът е ново противо-поставяне на страните в конфликта и по нататъшно изостряне на обстановката.Беленци са категорични , че няма да приемат свещеник чужденец, въпреки ,че откакто са лишени от такъв ,те държат децата си некръстени, младите -невенчани, а болните умират неизпратени от духовно лице. По-късно в Белене повторно изгонват изпратеният от владиката чужд свещенослужител и му отнемат ключовете за храма.В отговор следващият Никополски владика Хенрих Дулое(1895-1914 ) започва строеж на нова църква в Белене.Тя се освещава през 1901 г. и от тогава нещата се поуспокояват ,защото двете "партии"-доминашката и народната , се черкуват поотделно , всяка със свой свещеник и църква. *** Докато в Пловдивско , Канова съдействува за постепенното преодоляване на антагонизма между българите от двете вероизповедания , то свещенослужителите в Северна България в своята ненавист към православните предпочитат названието карагяури, употребявано от турците.Пасионистите се обявяват дори против българската азбука като средство за сближение със схизматиците и за това не полагат никакви грижи за развитието на просветата.Този факт прави голямо впечатление на Феликс Каниц , който посещава четири павликянски села през 1871 г.. Унгарският пътешественик отбелязва , че селата на католишката мисия , като са държани далеч от всякаква култура, представляват една печална картина спрямо православните българи, които ревностно напредват в черква и училище..Той е много изненадан , защото очаква , че ще намери в католическата епархия в Северна България истински образци на европейско образувание, а открива блато от най-голямо умствено разтление.. *** Отношенията между свещениците и енориашите в с. Асеново се конфронтират и във връзка с така наречения "десятък" или" десетина" - църковен данък , който поражда недоволство сред част от местните жители. Той се въвежда доброволно от самото население още при основаването на селото и е в размер - по една кофа жито и една кофа царевица от всяко семейство. "Десетината " е предназначена за издръжка на енорийския свещеник до разработването на нивите, които му се предоставят за тази цел от селяните. През следващите години размерът на църковните имоти се увеличава, като нивите се обработват на изполица от селяните. Въпреки това местният свещеник продължава да събира десятъка, като на неплатилите се отказва изпълнение на църковни обреди, а някои са лишавани дори и до достъп до църквата.Доброволният данък на практика се превръща в задължителен по силата на резолюция на епископ Дамян от 1919 г., според която"всички католици са длъжни да плащат определената десетина, ката са в състояние да я плащат, а тия които пренебрегнат тая длъжност трябва да плащат допълнителни такси при венчавка и погребение" Това положение, което не се основава на закон засилва социалното разслоение и поражда искания за отмяна на този данък.Асеновци многократно отправят искания до владиката за отмяната му.От своя страна владиката се противопоставя категорично на тези настроения. Жителите на селото отправят своите искания и пред светските власти. Със заповед от 1.ІХ.1939 г. кметът на община Дебово, в административните граници на която се намира и село Асеново, забранява на свещениците в католическата църква в селото " да събират храни, или други предмети от населението под формата на десятък, или нещо подобно" Свещениците в енорията протестират против тази заповед.Вътрешното министерство в София изпраща специално окръжно, с което уведомява, че през 1936 г. е дало нареждане да не се преследват свещениците за събирания от тях десятък. Но се напомня " те да не ходят от къща в къща и да дават характер на общонародни събирания на помощи". Състоянието на "проблемните " католически енории в Никополската епархия след края на войната е анализирано в остро критичния доклад на инспектора от вероизповедното отделение Иван Кръстев до премиера и външен министър Т. Теодоров от 10 юни 1919 г.В него са отразени впечатленията от енориите Лъжене, Драгомирово, Ореш, Белене, Трънчовица, Асеново и гр. Свищов, както и срещи с епископ Дамян Теелен. Инспекторът констатира лошото материално положение на енориите, въпреки факта , че те получават дарения и редовни постъпления от църковната "десетина". Липсващите капитали, ограничените имоти и безконтролността , Кръстев обяснява със следните причини.: отсъствието на формални църковни настоятелства, които обикновено се попълват от удобни на свещениците лица; липсата на църковни счетоводства, поради едноличното разпореждане на свещениците с цялото църковно имущество и капитали; неразумното стопанисване на имотите, които се считат за собственост на свещениците и се обработват "даром" от населението; културната изостаналост на католиците, която се обяснява с умишленото спъване на културно-просветния живот от свещениците. Личната отговорност и вината за това положение, според инспектора се носи преди всичко от свещениците -чужденци, както и от свещениците -българи, които са обвързани с католически ордени.Другата основна констатация , която визира Иван Кръстев визира "опасностите", които католическата църква и нейните служители създават за морала и националното самосъзнание на българите-католици. Като деморализиращо се оценява пове-дението на т. нар. "калугерки"-селянки, които дават обет за безбрачие, остават в бащиния си дом и се посвещават на служба на католическата църква и свещеника.У българите-католици , отбелязва Кръстев, понятието за народност е изцяло погълнато от понятието за вяра |
