| |||
|
(1782-3 г.) В писмо до Конгрегацията , викарият Петър Ковачев запитва как трябва да действува в следния случай.
Един от павликяните-католици отишъл в Андрианопол и там откраднал сумата 600 пиастри от един турчин. Част от тях (300) дал на жена си. Жената била в крайно объркване , защото знаела , че парите са крадени, а мъжът и избягал. Бидейки силно вярваща ,тя не можела да задържи парите и попитала свещеника какво да направи в изповедта. *** Откъс от един доклад до Конгрегацията в Рим от Никополският епископ Антон Стефанов от 22.VІІ.1680 г.. Милостините, които новите християни павликяни дават на своите свещеници, са зърното, т. е. ечемик, пшеница и просо.Някога имало обичай да дават на своя свещеник от горното зърно двойно повече, отколкото на субашата, т. е. на турският управител на селището, а после с минаването на времето—колкото на турчина, толкова на свещеника. Преди войната за Каменица даваха всяка година, за всяка година за всяка обработваема площ почти 7 римски тегла от какъвто и да е вид от горното зърно.И тази е най-голямата помощ, която се даваше и се дава в тези страни.Но от как започна войната в Русия, тя намалява всяка година.И мнозина от тях, нито мерят просото, нито могат да дават на свещеника, защото го нямат, а някои от по-заможните дават кой 3, кой 4 ,кой най-много 5 тегла на свещеника ,турчина взема повече от по-рано, защото правото е на по-силният, а нашите са много бедни. Защото поради тази война с Полша всички тези села са унищожени напълно и заради това, изоставяйки своите гнезда, клетите бягат кой тук, кой там.И когато зърното не стига, клетият умира от глад. Винаги ,когато правят курбан и колят агне или овен , дават кожата на свещеника. Агнешката кожа струва 8-10 аспри ,овнешката –12 или най-много 14 аспри. При кръщението някои дава, а повече не , лакът дебел плат на стойност 7 или8 аспри и 3 или най-много4 аспри в пари. При годеж – една агнешка кожа и 8-10 аспри. При благославяне на брака някои от невестите девици дават кърпа, която струва 10-15 аспри . Мнозина не дават нищо ,а младоженецът дава 10 или най-много 15 аспри Когато някой умира, едни дават лакът плат както при кръщенето, а други- не ,а някои дават14 аспри, други – 8 , мнозина други – нищо.При посещение на болни рядко е някой да даде 3-4 аспри. Събират коноп, равно на една аспра на къща. Също събират вълна от ония,които нямат овце, получават половината от вълната, добита общо от една овца. Всичко събрано в по –големите селища, от коноп и вълна не прави повече от 200 аспри.. През коледните дни и Богоявление, когато се благославят къщите, дават една аспра и един хляб и мнозина по една връзка коноп. А по Великден, когато се изповядват, всеки дава по една аспра. Когато му дават дневната храна, прибавят един хляб и едно яйце и една аспра отгоре, това е всичката милостиня , която дават на своя свещеник. Как може с това да живее бедният свещеник? Много лоши обичаи се срещат сред тези католици и не могат да се изкоренят, защото не разполагаме с правото на меча, те не се тревожат от афоресване .Ако изключим онези от Горно Лъжане малцина се виждат на църква да слушат литургия, особено през сезона от Великден до навечерието на умрелите. На бъдни вечер , вечерта преди Богоявление и преди възпоме-нанието на умрелите се събират всички в църквата, както мъжете, така и жените, и след литургия целуват кръста и понеже са донесли хляб и вино, ядат и пият пред църквата или пред къщата,където се служи, но не се напиват. В деня на Великден не се изповядват всички, особено тези от Беляне. Мнозина са на 40-50 г., които никога не са идвали да се изповядват на Великден. Пък как е с ония , които се изповядват? Само благословеният Бог знае . На Великден свещеникът поставя нарочно един човек на вратата с благословен хляб във вино, който раздава с лъжица на всяко дете, като слага и в чинии, за да занесат по-малко в къщи. Така правят само гърците , българите и власите. По-рано тези от Беляне, било умиращи, било болни, никога не се изповядваха. Епископът обаче нареди тялото на не изповяданият да не се носи в църква. Поради страх от това мнозина умиращи и болни се изповядват. Когато искат да правят публично шествие ( те не спазват дните на свети Марко , нито молитвените дни за дъжд , макар и хиляди пъти предупредени , а действат на своя воля ) , известяват на всички в селото , заколват един вол и много агнета , кожите дават на свещеника ; и с хляб, вино , риба и други съестни продукти се събират около църквицата или къщата, където се служи .Свещеникът , както е възприето , излиза от църквата с одежда и епитрахил и с кръст в ръка , с пасхална свещ , а хората носят иконата на Мадоната .Свещеникът казва литаниите , отива на полето , придружен от малцина , като с него отиват почти всички жени , и извървяват по землището 3 – 4 мили . Междувременно другите хора приготовляват яденето и масите около църквата . Веднага като се завърши шествието , свещеникът идва и благославя трапезите ; и седнат отделно мъжете от жените и така ядат и пият докато всички се напият . По време на суша , когато свещеникът излиза с шествието от църквата , жените вземат различни съдове с вода и заливат всички , и свещеника , и ония , които носят иконата , мокрейки всичко с водата .И епископът , не познавайки този лош обичай , отиде един ден в църквата за благодарствени молитви , както му е обичаят , и когато бе близо до църквата , една жена хвърли върху него една кофа вода .Толкова почит имат към своя епископ , колкото към всеки друг свещеник , и толкова към свещеника , колкото към всеки друг , който знае да чете и пише . В деня на Богоявление , който наричат свети Иван Кръстител , младежите , след като бяха играли цяла нощ около църквата ( по – рано играеха в църквата , но епископът макар трудно и натоварен с обиди забрани ) , рано сутринта хващаха и други хора със сила , и свещеника , и тези , които не ги черпеха , ги къпеха в реката , макар и заледена . Те, въпреки , че са кръстени по римски обред , имат празници по гръцкия календар , примерно свети Архангел Михаил на 10 ноември и други подобни като последица от подвижните празници по стария календар . Само някои от Белене честват Богородица с нас . Не спазват с нас четирите времена , нито навечерието на празниците , нито заповяданите празници , а само ония , които техните съседи българи спазват . И колкото почитат неделята , толкова и петъка . Мнозина от тях ядат месо в събота .Не се грижат да присъстват на литургията в празнични дни , а безделничат върху купища тор или пият до напиване , а други свирят и танцуват и играят хоро. Мнозина измежду тях не са кръстени и се преструват, че са кръстени. В 1697 г. на 3 май в Беляне епископът кръсти един от главните в селото, разболял се от някаква болест, който почина. Той беше на 70 г. и многократно по-рано се беше изповядвал и пречистявал. Мнозина между тях не носят децата на кръщение до 4-5 г. и мнозина никога не ги кръщават. Тяхното жертвоприношение е по турски “ курбан “, на славянски “жертва “. Това се спазва в тези страни с най-голяма точност както от турците , българите, гърците, циганите, така и от павликяните.И ако някой каже нещо напротив, всички биха се скандализирали и той би бил наказан като богохулник. Когато някой трябва да прави курбан, свещеникът или някой друг, който знае да чете, отива, казва една от обикновените благословии над живата жертва, ръси я със светена вода. Отново го викат през нощта, да благослови и кади трапезата.. Относно брака:Степените на кръвно родство и роднинство спазват най-стриктно, но в двубрачието грешат много. Дават клетва, че нямат живи съпруга или съпруг, а те са живи. При такова препядствие, енорийският свещеник не може да им даде благословията; тогава те отиват веднага при ходжата на турците и вземат “кибино” т. е. документ съгласно турския обичай, и живеят като прелюбодейци. А когато невястата е девица, идват след полунощ в църквата да получат обичайната благословия. При погребението вършат толкова суеверия и непозволени неща, че е ужас да ги гледаш. Гробовете им са извън техните селища по турския обичай. Когато погребват някого, тогава не поставят знак върху гроба, т. е. един камък над тялото, понеже не слагат кръстове. Всеки 7-8 г. обаче събират пари помежду си според броя на умрелите. С тези пари купуват хляб, вино и други неща и колят много агнета, според възможностите на селото. Събират се всички около църквата, приготовляват за ядене и в продължение на 3 дни ядат и пият за своите покойници. Свещеникът отива и опява един подир друг гробовете, като му дават 2 аспри за всеки гроб и агнешките кожи. И тогава издигат камъни над домашните гробове. В селата Белене и Ореше, а и в Петокладенци, докато не бяха избягали, имаше и такива неприлични неща. От първи ноември. до края на март изкопават в земята къщи без прозорец, с малка вратичка, където се събират старите моми и младите невести, които не кърмят деца за да работят заедно през нощта.Идват и много младежи, за да побъбрят с тях.И случва се често при угаснал вече огън да угасват и свещите. Епископът , знаейки добре, че подобно злоупотребление е нещо от сектата на “ николаитите”, направи всичко възможно да премахне това неприличие, но не можа, нито ще бъде възможно, освен с ръката на турците.Но споменатият епископ, живеейки сред тях, се страхува да им навреди с турците, за да не бъде опечен в своята къщурка; понеже турците ще ги бият и ще вземат много пари. Тези и други подобни нередни обичаи се срещат сред тези нови християни, казваше гореказаното удостоверение на 7-те прелати. Докато трае тази тиранична власт е почти невъзможно да се премахнат лошите обичаи, защото те не идват на църква дори в неделя, за да слушат божието слово, а за смъртта и последните истини не се замислят.Църковните наказания смятат за нищо. В добродетелният живот са не додялани, склонни към пороци, най-хитри в лукавството и най-твърдоглав народ.Напълно потиснати са от турците, а нямаме правото на меча. Ако им се окаже малко натиск, отново ще станат павликяни. Те се боят повече от субашията, отколкото от благословеният бог .... ......Там той имаше още да миропомазва, но понеже пристигнаха пашовите хора, всичко бе възпрепятствувано.Пашовите хора т. е. сбирщина полицаи на Никополския паша, взеха насила коня, който носеше багажа на епископа, за да им докарат от 5 мили далеч нечестни циганки.В полунощ идва един от тях в килията при епископа за бакшиш за пиене( той не знаеше, че той е епископ, а мислеше , че е свещеника от Белене, който е над другите свещеници) и още малко оставаше да га заведе при другарите си, за да го върже. Но местните хора много се молеха за него и така онзи го остави.След полунощ, като се боеше да не се случи нещо по-лошо, епископът полумъртъв от страх, в голяма снежна буря бе принуден да си отиде оттам. И двама души от онова село, го придружиха пеша, за да му показват пътя. Те заедно пристигнаха предобед в Маринополци. Колко са страдали тази нощ, само благословения Бог знае..... *** Преди години в Бърдарски геран, дъщерята на един богат колонист немец се влюбила в местния секретар бирник. Против бракосъчетанието се обявил целия род на момата.Не помогнали нито нейните сълзи , нито тези на момъка.Обаче любовта на момата се оказала по-силна от националните предразсъдъци и тя пристанала на своя любим.Роднинският съвет за тази постъпка я изключил от своята среда и я лишил от наследство.Мъжът за да създаде мост на помирение, преминал в лоното на католическата религия, но и това не помогнало. Ледената стена не могла да падне. *** ..( 1650 г.) Във всички села , след литургията някои се кръщавали . Те обичали да канят познатите си и епископа на вечеря, която устройвали въпреки тогавашната бедност. За да не ги обиди, Петър Богдан приемал поканата, сядал на трапезата, като същевременно ги поучавал, че било хубаво да отидат на гробищата, за да се помолят за покойните. И те с радост напускали яденето и се отправяли към гробищата, обикновено разположени извън селото. По пътя пеели " Спаси боже" и други псалми със съответните молитви. И по този начин - казва Петър Богдан - те от една страна правеха добро, понеже се молеха на Бога за душите на вярващите, а от друга се отучаваха излишно да ядат и пият. *** Това се е случило по време на чумата от 1839 г. в с. Трънчовица. Там живеела една мома на име Мария Чочова, която носела на тялото си отпечатъци като Христовите рани, каквито е имал и Св. Франциск Асизки. Тя можела по цели седмици да преживява без храна и се молела без умора. На едно дърво сред полето забила гвоздеи във вид на кръст и там добивала видения. Това дърво просъществувало до около1920-30 г. и било известно като "дървото на Мария Чочова". Всички селяни питаели велико страхопочитание към него. Един ден Мария отишла да се изповяда на свещеника Йероним Пициканела и пред него заявила, че била готова да жертва живота си, за да спаси селото от чумата.Какво е отговорил Пициканела не е известно, но два дни по-късно Мария умряла и ужасната болест се прекратила изведнъж.Между двете събития , хората намирали пряка връзка. Черепът на Мария ,изваден по-късно , заедно с черепите на още 4-ма трънчовени били на голяма почит сред жителите на селото.Свещеник Пициканела ги турял начело на някаква траурна колесница при тържествени заупокойни служби. В дома на фамилията Чочови , където били съхранявани, през 1888 г. избухнал голям пожар, който унищожил тези скъпи реликви. През 1899 г. отците Йосиф Миранди,Ерасим Гилианди и Рихард Хофман направили постъпки пред Св. Престол за започване на процес по беатификацията на Мария Чочова, но как се е отнесъл по въпроса Ватикана, не е известно. *** През 1924 г. в село Лъджене сред жителите от 200 католически къщи нямало нито един със средно образувание. През 1929 г .първият среднист от с. Трънчовица - Григор Франческов Симитчиев , завършил гимназия в Ловеч, с добър успех, бил посрещнат с общоселско тържество и очевидно това събитие извънредно много впечатлило всички католици, защото го намираме отбелязано с подробна дописка в централния вестник "Истина". След окончателното си пристигане в селото , Симитчиев бил назначен за учител в тукашното основно училище. *** ...Малко доволен останах от това село, понеже с изключение на няколко семейства жените са отдадени на суеверия и с много голяма леснота омъжват дъщерите си за православни..Това обстоятелство много е затруднявало моите предшественици и лично мене, както и всички други свещеници. Отец Мартини, сегашен енорийски свещеник в с. Давуджево, ми писа преди два месеца, че две католически девойки взели двама православни младежи за голямо негово огорчение. Аз писах на светата Конгрегация през лятото на 1755 г.случая, който стана с мене в това село.( Силджиково) Една католическа девойка, която вече бе сгодена с католик, един ден преди сватбата се ожени за турчин, като в своето двуличие твърдеше, че от години насам била мюсюлманка и... |
