За заселването на някои католически селища  


В една статистика от 1643 г. " софийският архиепископ и администратор на Тракия"- Петър Богдан съобщава в Рим, че в Пловдивско има около 700 души католици, от което проличава ,че още не е много наясно с нехния точен брой.Но вече в 1646 г., той лично посещава тамошното си паство и освен известните вече селища Даваджово и Калъчлий, сочи и нововъзникналите - Хамбарлий и Селджиково.Те непрекъснато нарастват, понеже са дошли мнозино от ония , които живеят около Никопол, тъй като тук те не са натоварени с толкова данъци, колкото там.Така бягайки през Балкана, една немалка група павликяни се заселва в Тракия.По този начин се заселва Силджиково. Господарят на чифлика изпитва остра нужда от работна ръка и затова обявява , че 4 години няма да взема никакъв данък от новите жители. Преселници , които са турски ратаи, живеят и в съседното село Хамбарлий, а много други са пръснати за прехрана по разни места.



***
През 1878 г. винганинът Мартин Маринов отишъл в София и в Министерството на външните работи изложил своето и на свои съселяни желание да се завърнат в България. Министерството обещало да им даде даром землища, ако дойдат повече семейства и образуват община. Мартинов се върнал във Винга и подел агитация. Но до положително разрешение се стигнало едва през 1889 г.; на 27 март се върнали първите 17 вингански българокатолически семейства. Настанени били в село Мъртвица, най-напред да работят като ратаи. С пролетта и правителството се пораздвижило, та могли да си очертаят дворове и да построят уземници в местността Дълбок геран, държавен соват; бил им отпуснат безплатно и върбов дървен материал. Административно новото поселище се водело към Мъртвишката община, но начинателят на новото преселение Мартин Маринов имал статут на официален представител на заселниците пред официалните власти; т. е. обособеността им е явна и на нея самите те държали много. Стамболов устно им обещал по 150 дка на фамилия и понеже земя се давало на глави на семейства, тия, дето имали момчета, ги изпоженили съвсем невръстни. Така фамилиите към 1891 г. станали 80. Петима недоволни домоначалници се върнали със семействата си във Винга, а от останалите 75 се създало новото католишко село Асеново, кръстено така "...в спомен на великия цар Асен...".

***
Устрояването на много католически села през XIX и XX век в Пловдивско, било възможно единствено след намесата на свещенството. Така възникнало католическото село Парчевич, (по-късно част от гр. Раковски) Пловдивско. Старото му име било Алифаково, по името на местен мюсюлмански светия, някой си Али-Факъ, чийто гроб до войните (1912-1918) привличал многобройни поклонници измежду правоверните и циганите мюсюлмани от околността и по-отдалеч. Преди Руско-турската война (1878 г. ) селото било със смесено население, но след войната напрегнатите отношения между жителите му принудили християните да се изселят в съседното Балтаджий (по-късно Секирово, сега също в пределите на гр. Раковски)." Поради извънмерното си увеличение жителите на Балтаджий в края на XIX столетие били принудени да се замислят за някое по-широко място за заселване. В началото на новия век, отец Ангел Бадов поел посредничество между своите енориаши и изселващите се от Алифаково турци при откупуването на техните земи. Първата къща, принадлежаща на някой си Сюлейман, била откупена през 1905 г. от влиятелния тогава в Балтаджий - Йозо Йовчев за единия от синовете му, Рафаил, който я заселил със семейството си на 24 септември с. г. Скоро бил последван и от други и в края на 20-те години селото брояло повече от 30 семейства (около 200 души).
В ранните години на пребиваването си в България , софийско-пловдивски владика Андреа Канова от Гаресио, с личното си посредничество пред тогава турските власти и личното си попечителство над всяка от извършваните сделки, чрез преселване на жители от с. Калъчлий (Генерал Николаево; Раковски) още през 1845 г. турил основите на първото новоосновано католическо село Белозем. Във времето на неговия приемник, монсеньор Франческо Рейнауди, с изключителните усилия на отец Самуил от Прато, също от жители на село Калъчлий възникнало и католическото село Салалий (Борец). С грижа за населението си в Калъчлий, отец Самуил от Прато и отец Едуард от Торино (последният работил тук 27 години) организирали изкупуването на земите на изселващите се турци от селата Ютакларе и Бекирлий. През 1940 г. жителите на селото им издигнали паметник . Отец Дамян Гюлов пък организирал част от изплащането на тия земи чрез продажба на общинските вековни дъбови гори. Известен пловдивски адвокат от края на 20-те години не пропускал с раздразнение да отбележи, че най-големият враг на адвокатите в областта, занимаващи се със земеделски имоти, били селските католически свещеници. С мисъл за бъдещето, отец Козма Гюлов направил постъпки в началото на 40-те години с присъединяването на Южна Добруджа към България, правителството да уреди землища за заселване на нови католически села там, поради прекомерното разрастване на селищата в Южната епархия."

***
Оформянето на Пловдив като средищен градски център на Южната епархия се свързва с направеното от епископ Канова.Със строежа на голямата катедрална църква " Св. Лудвик" в периода 1851-1861 г., епископът предприема и стратегически ход на оформяне на цял католически квартал, освен на църквата, той предприел изграждането и на други сгради. Построил манастир за българските сестри терциарки, на които поверил образованието и възпитанието на католическите момичета, дело което първоначално било поверено на сестрите на "Св. Йосиф от Марсилия."(сестрите йозефинки). Построил и училището "Св. Андрей" за момчета.
Но не само това , мосеньор Канова откупувал местата , обграждащи тези институции и ги отстъпвал на католиците да си построят жилища, а впоследствие те постепенно се разплащали с църквата. Така само от най-бедните католици били построени около 40 къщи. В началото на 80-те год. Константин Иречек свидетелства, че "..в самия град се намира Павликянската махала, на юг под скалите на Джамбаз тепе, на пътя към Станимака, тъкмо там, където е била махалата на старите "popelicans" във времето на рицаря Renier. Обаче непрекъснатото съществуване на тази махала не е установено, тъй като в споменатите писма на мисионерите от ХVІІ век за тези градски павликяни, няма още нито спомен .Външният вид на тази католишка махала е много угледен и приветлив, с алеи по улиците. На главният площад се издига главната католишка църква , съградена преди около 20 г., до нея стои жилището на католишкия епископ."...

***
Още през есента на 1879 г.жителите на Бешенов изпращат прошение до българското правителство, с което искат разрешение да се заселят в Отечеството си.Освен това те молят за материална подкрепа, изразяваща се в получаването на земя и средства за построяване на жилища, закупуване на работен добитък и инвентар.През 1881 г. в София пристига официално избрана от банатчаните делегация, която да уреди подробностите по завръщането им в България. По-късно в Австро-Унгария, делегатите са арестувани по обвинение в подстрекателство. Но поради силния обществен натиск, задържаните са пуснати под гаранция.
Въпреки това предупреждение в началото на март 1882 г. първите 60 семейства от Банат тръгват към родината. Те се устройват в бившето черкезко село Дели сюре. (дн.Драгомирово), Свищовско.Малко след тях нови 25 бешеновски фамилии потеглят към България, но по нареждане на унгарското правителство са върнати чак от границата.
Подложени на силен натиск, маджарите скоро се принуждават да резрешат изселването.През 1887 г. банатчани основават село Бърдарски геран,( Белослатинска околия.), а през 1888 г.- с. Дълбок геран.,(Плевенско ), но поради липса на вода , го напускат и се преместват в с. Асеново, (Никополско).По същото време се раждат селата Гостиля и Брегаре в Оряховска околия.Банатски българи се заселват и в Махмудия ( Радойково, днешно слято със с. Бутан ), Войводово и Джурилово (дн. Нивянин, Врачанско.), но след 1918 г. ,те се преместват в Бърдарски геран.
Водени от стремежа на всяка цена да запазят своята общност обособена , преселниците се настаняват компактно и по възможност изолирано от православното население.Но по-късно в техните селища прииждат нови преселници, затова днес чисто банатско селище в България е само Бърдарски геран.В останалите селища се омешват с православни и католици от Влашко.Към 1900 г. в Северна България живеят 942 католически семейства, дошли от Банат и 30 от Влашко.


 
Hosted by uCoz