| |||
|
Откъс от писмо до Конгрегацията от Петър Богдан през 1646 г.-10 октомври.
......Енорийските свещеници да бъдат бдителни, да видят да няма в енориите някои заподозрян в ерес или който тази година не се е изповядвал и не се е причестил, или пък да няма някой публичен грешник, който би могъл да зарази и другите.И всичко това да бъде извършено с голямо внимание, без шум , по-скоро с любов и милосърдие според селищата, да го доведат до покаяние, и ако е възможно, да ми го предадат.... *** Откъс от книгата на Л. Милетич “ Нашите павликяни “ : Когато посетих отец Тобия в Хамбарлии бях много любопитен, за да видя този известен домин, за когото се разказваха легенди. Намерих го в работната му стая с богата библиотека и аптека, понеже е лекар. Това доказва и многобройните стъкла с цярове, наредени в един голям шкаф, както и многото медицински книги. Отец Тобия ми се показа много симпатичен, макар и твърде рязък и прям, в своите обноски с хората. Забелязах в този висок ,строен старец необикновенната за нас италианска живост, която се проявяваше във всеки негов жест, в интонацията на всяка дума, дори блясъка в очите му, от които прозираше смелост и прямота.Нито един от всички домини, които видях в южна и северна България не ми направи такова впечатление със своята оригинална и твърде изразителна индивидуалност като отец Тобия…… Той пристига в Хамбарлии през 1867 г. и отначало служи в двете села Дуванлии и Давуджово….. Една от първите грижи на отец Тобия била час по-скоро да изгради църква. Като видял, че царски ферман за църква не може да се набави лесно, със свойнствената си смелост, започнал през 1872 г. да я прави без ферман. От селото дошли турци, между които имало и един големец и поискали да им покаже необходимият ферман. Отец Тобия решително отговорил ,че прави” школьо”т. е. училище…… Събрал средства и снабдил изградената от него камбанария до църквата с шест големи камбани, така ,че сега в цяло пловдивско, хамбарлийските камбани са най-хубави и най-звучни. Освен църквата и медицината най-голямо удоволствие му доставяли книгите. И наистина неговата библиотека беше много богата, с особено добре застъпена класическата римска литература…… *** Писмо на Стефан Людбрег от 9 март 1692 г до Конгрегацията. ...Освен това след смъртта на дон Флорио ди Андреа, апостолически мисионер в Доганлии, от 4 октомври 1686 г. до днес се грижех и за неговата мисия и понастоящем се грижа.Неговите 6 възнаграждения, пред лицето на правдата, не друг, а аз следва да получа, понеже и светия апостол Павел така е казал"Който работи , той и да яде ".Поради това на колене умолявам Ваше Сиятелство да благоволите да внушите на Свещената Конгрегация за тези наши възнаграждения да се смили над нас. Без тях не можем да съществуваме, защото тези неверници не искат аргумент, нито разсъждения , а пари.Никога мисионерите не са плащали данък в тези страни, а ние плащаме, като тази година платихме 8 унгарски жълтици и за моя ученик Михаил Илиев 8 жълтици, които взех от един дубровнишки търговец, защото от тези християни не получаваме нищо друго освен хляб, и той смесен с пелин .... *** Първата жертва, която дава Католическата църква след 9. ІХ. 1944 г. е 29 год . свещеник францисканецкапуцин Флавиян Манкин . На 20 октомври 1944 г., той е отвлечен от манастира и затворен в общината на с. Секирово (сега гр. Раковски).След нанесен тежък побой, младежът получава вътрешни кръвоизливи, има счупени кости и разкъсни рани. От него не са търсели нещо определено дори.Той умира и бива захвърлен във върбите на р. Стряма. *** В един отчет за заниманията на създаденото през 1929 г. в с. Калъчлий католическо културно-просветно дружество редом с важните за селските хора лекции, изнесени от селския свещеник отец Бадов, "Облагородяване на дърветата" и "Модерното торище", намираме, че същият поканил околийския лекар Бочев да държи сказка против пиянството и сам държал друга, назована "Против псувните, лошия навик, който унижава човека и прави християнина уличник и съблазнител на крехки детски души". *** Откъс от писмо до Конгретацията от 25 май 1663 г. от Петър Богдан. ......Искам да помоля за една милост от Ваша светлост, т. е. да направите едно благодеяние на душата ми. Вие знаете ,че епископите редовници не могат да завещават, нито да оставят на някого нещо, но аз не претендирам за това, защото нямам нищо, само няколко книги и вещи на епархията, които трябва да останат на приемника. Само върху едно нещо размишлявам, сигурен съм ,че когато умра, тези малцина свещеници ще отслужват по една литургия за душата ми, а за по-нататък Бог да Ви помогне. Затова размислих, че ще бъде добре да се издействува една грамота от Негово светейшество - в случай, че в момента на смъртта ми бъдат намерени пари, не бих желал да надхвърлят 100 лири - да мога да ги оставя за литургия и една част за бедните. обсъдете следователно молбата ми, Ваша светлост и ми сторете това благочестиво дело, та да мога да бъда със спокойна съвест, и това прося коленопреклонно от Вас, като знам , че можете да го издействате от Негово светейшество.И за това благо-деяние и за много други неща ще продължа да моля божественото величие за вашия щаслив напредък и с почитание Ви целувам ръцете. Чипровец , 25 май 1663 г. *** В писмо от Стефан Людбрег от 1696 г. четем: ....Сигурно е ,че ако милосърдието на Свещената Конгрегация не увеличи възнагражденията на горните мисионери поне на 40 скуди годишно, те не ще могат да просъществуват по никакъв начин .Всяка година мисионерът е длъжен да плаща данък на султана в размер на 4 цехини, да прави подаръци на господарите и управителите на селата, да дава подслон на войската, инак биват изгонвани от селата и налагани с тояги. Към всичко това, трябва да се прибавят разходите за пътни, собствената прехрана, облеклото и немотията на местните католици, които са в положение повече да приемат , отколкото да дават милостиня на евангелския работник.... *** Най-голямата заслуга на отец Козма Гюлов е построяването на болницата в гр. Раковски.Калугерката Мена Ив. Шопова дарява имението си на църквата, а тя отива в манастир да си доживее старините.Желанието й е ,имотът да бъде продаден и с парите да се построи болница в селото. Енорийският свещеник поема голямата и трудна задача.Продава имота , обаче парите не достигат и той тръгва да търси помощи - първо от околните селища , а после и от други страни.Отива в село Балтаджии , но общинската управа заявява , че ще помогне , ако болницата бъде изградена между двете села в местноста "Романски сладенец ". На другия ден , отец Козма отива в с. Брезово. И там общинската управа обещава помощ , но ако болницата бъде изградена между двете селища ( разтоянието е 12 км. ) в местността "Карадере". Тогава отеца решава , че тя ще се построи нито на "Романски кладенец", нито на "Карадере" , а ще бъде на местността "Броклийка" до шосето за Пловдив, за да може при нужда болните да се транспортират по-бързо до града. На 24 август 1924 г. се полага първия камък на болницата ,носеща името на Петър Парчевич.На следващата година (1925 ) едното крило е вече открито, а другото продължава да се строи. Първи доктор е д-р Венков от Пловдив.Той предоставя дори и личния си ренген . *** Филип Станиславов е роден в село Ореш -Свищовско през 1608 г.През 1635 г. е ръкоположен за свещеник и за известно време служи при папа Урбан VІІІ , като преводач , тъй като владее различни езици. През 1636 г.Филип Станиславов се завръща и служи в родното си село.През 1647 г.се възтановява Никополската епархия и той е назначен за епископ. Епископ Филип Станиславов умира през 1674 г. , а на 30 ноември 1930 г. е открита надгробната му плоча. Надписът е на латински и български и гласи , че на 8 август се е поминал владиката на Никопол. Тази плоча дълго време е съхранявана в историческия музей в Плевен , а по-късно е предадена на черквата в родното му село Ореш. Филип Станиславов дълги години служи в епархията и се движи като обикновен свещеник , не като епископ.Като ерудирана личност и турските власти са го почитали и уважавали. Удостоен е с привилегиите да носи оръжие и да язди кон, да пътува навсякъде и да изпълнява свободно задълженията си. *** (процесът срещу католическите свещеници- 1952 г.) През 1941 г , Георги Георгиев от Кричим, след като завършил трето отделение, станал шофьор. Закарал чиновници в Гърция. На връщане бил сам. След Драма встрани от пътя видял изоставено от гърците оръжие. Взел една картечница, 3 бомби, патрони и ги укрил в дома си.Как да не се похвали с такава ценна находка.С Павел Джиджов са роднина, казва му за оръжието и дори къде го е скрил. Историята щеше да свърши , ако не беше арестуван Джиджов и в следсвието неизвестно как, си е спомнил за това оръжие. *** ( процесът срещу католическите свещеници -1952 г.) Павел Йозов Джиджов получава от военното аташе на френската легация майор Марсел Сима две радиостанции, шифър и код за връзка със "задграничния център".Но кой ще работи с тези радиостанции, дори и майор Сима не може да каже.Павел Джиджов среща Никола Сакьов , когото познава от френския колеж в Пловдив, доверява му , че ще създава нелегална организация и ,че има радиостанции.Сакьов , който е бил радист в казармата се заема с обслужването на радиостанциите.Но опитите му да установи връзка с центъра са неуспешни.Тогава търси помощта на Антон Банков , който е с електроинженерна специалност. Към тях се присъединява и общият им познат Димитър Заяков , студент в машинно- електротехническия институт .Тримата се заемат" да разгадаят тайните на радиостанцията и на техниката на предаване и приемане".До пролетта на 1951 г. на няколко пъти вземат радиостанциите от Джиджов и отиват за няколко дни във вилата на Сакьови в с. Бойково, и започват работа.От разказа на тримата се оказва ,че никой от тях не разбира от тази техника , и след дълги опити с тях ,те се повредили. След неуспешни опити да бъдат поправени , Джиджов ги прибрал на тавана на Френския колеж в Пловдив и ги осавил там да бъдат намерени от Държавна сигурност и представени като веществени доказателства пред съда. *** През 1935 година в с. Калачлий в дома на баба Къна Стрехина станала престрелка.Цялото й семейство било арестувано заедно с децата, три от които били бебета.Всеки 10-20 дена , Ана Стрехина отивала при свещеника Ангел Бадов (по това време), за да го пита като "върховен авторитет" каква е съдбата на арестуваните. А той с всичкия си акъл отговорил: възрастните ще бъдат откарани до Черно море и там ще бъдат удавени, а децата полети с газ и изгорени. Какво ли общо е имал този свещеник с евагелската мисия? *** Първите две години след заселването си село Асеново не е имало свой постоянен енорийски свещеник.Старите хора си спомнят как за Коледа ги е посетил отец Хенрих , обут в римски сандали на бос крак.Из пътя от Беляне за Асеново, шейната с която пътувал затънала в дълбокия сняг и като не могли да я изкарат , отец Хенрих слязал и той да тика. Пристигнал в селото полуизмръзнал и жените бързо загряли вода за да си стопли краката, незнаейки , че това е вредно.Но отеца знаейки това измил краката си със студена вода. Този факт направил голямо впечатление на селяните и по -късно всички го тачели като голям светия. *** Вследствие гордостта и до известна степен грубоста на епископ Птачек срещу всекиго и за всичко, той станал пословичен с невъзможния си характер. Строг в своите религиозни изисквания,той не се спирал пред нищо. В Силджиково в присъствието на местния свещеник Георги Лъжов , Птачек набил Петър Йончев: набил го с два пръста дебела тояга, до смъртни болки, оскубал след това косите на сина му , понеже не успял да набие и него, тъй като свидетелите, които присъствали в момента, му хванали ръцете.При друг случай, Птачек набил една жена и така я тъпкал с крака, че веднага зъбите й изпадали и накрая тя в ужасни мъки умряла. и още по-лошо: разгневен до забрава, Птачек посегнал и върху една девойка само защото носела на главата си цветя . След нанесеният й побой , девойката починала. *** По времето на епископ Андреа Канова било забранено да се пее по време на годеж и сватба, не се допускали съвместни игри на младите от различен пол.Забранено било да се свири на обществено място с цигулка. Разрешена била само песента на кавала.Капуцините забранили на католическите девойки и невести да носят отворени на гърдите елечета , което по това време се е наричало "гръцката мода". *** Около 1650 г. отец Яков Божичовек ( Джакомо Хомодей) успява да изпрати с помощта на епископ Петър Богдан някои даровити младежи от католическата общност в южна България да учат в Илирийския колеж за свещеници.Един от тях е Андрей Рачев от Калачлий, но там той се разболява и умира.Братята му хванали отец Яков, оковали го във вериги и го предали на турските власти, искайки отмъщение.Яков бил освободен благодарение на намесата на дубровнишки търговци, но изплашен напуснал селото.В някои документи съм чел ,че той се е наситил на мисионерска дейност и напуснал селото без дори да се обади на духовното си началство, но истинската причина е по-горе писаното.Случаят породил трайно недоверие у селяните.Те смятали ,че"децата се продават на френците" и с още по-голямо нежелание се съгласявали да изпращат децата си на учение в чужбина.Шестте годишни степендии отпускани за целта , почти никога не били използувани докрай.За попълване на вакантните свещенически места били изпращани чужденци - албанци,бошняци и др. *** Отец Едуард( познат на селяните като отец Едоардо, свещеник в Калачлий между 1845-1872 г.) развил интересна литературно-просветна дейност.Овладял български език, той направил преводи на няколко църковни и граждански драматични произведения, включително и толкова популярната в българското общество по това време "Многострадална Геновева"Отец Едуард превеждал и прозаични творби с религиозен характер. Опитал силите си и в църковната поезия и в църковната проповед. Още през 40-те години на ХІХ век, отец Едуардо съставил и един ръкописен българо-италиански речник. Това е един от първите речници в българската книжнина. До тогава са били познати само българо-гръцки речници. |
