| |||
|
Откъс от доклад до Конгрегацията на Петър Солинат от 1622 г.:
.....Тези хора, когато аз бях пратен при тях от Климент VІІІ, светла му памет, живееха по християнски , но лошо, без добър пастир, защото спазваха много лоши обичаи като суеверия, магии, магьосничества и някои празници по модула на схизматиците.Не ходеха на литургия, освен когато им се нравеше, рядко се изповядваха. Носеха храни в църква и там ги консумираха, като се държаха скандално в църквите; танцуваха , играеха и вършеха други неприличия. Даваха дъщерите си на турците, на схизматиците и мнозина водеха по две жени. Когато не им се харесваше една , я оставяха и вземаха друга. В деня на рождество Христово вършеха едни игри (наречени коледари) много скандални, в които вземаха участие хора от двата пола, а и по-голямата част не слушаха литургията. Женеха се по-между си във втора и трета степен и на сватбата се събираха роднини и съседи и така по една или две седмици пируваха и се напиваха много неприлично, от което се раждаха и много лоши прояви. *** Доклад на Никополския епископ Антон Стефанов до Конгрегацията от 22 юли 1680 г.: ....Един турчин от с. Стежерово минавайки преди няколко години с волска кола, взел един камък от свода на споменатата църква и като го занесъл в къщи , след три дена му умрели жена му и един син; понеже много се уплашил, върнал камъка на мястото му.В тази 1680 г. , към края на януари, един турчин от Никопол, началник на еничарите в този град, искайки да построи една джамия, задигнал камъните от гробовете в гробищата около същата църква и за няколко дена умрял , не доживял до края на февруари.И като идвал към Никопол, никополският паша се настанил в Стежерово в къщата на един големец турчин, който бил управител на селото и на много други.Когато пашата си заминавал и турчинът тръгнал да го придружава, като минавали през Петокладенци, получил разрешение от пашата да срине стените на църквата и да дигне камъните в къщата си, за да построи една кула, за да бъде усигорен от крадци и убийци.Майка му и брат му се помъчили с всички сили да му се противопоставят, да не разрушава онази църква.А той нещастникът се присмял и заповядал на подчинените си да отидат с колите си и да пренесат камъните.Обаче и подчинени и българи му казали , че те ще доставят други камъни, по-качествени от тези, от по-далечно място , само и само той да остави онези стени на вече падналата църква.А той хилейки се отишъл на кон към църквата и започнал с ръцете си да я събаря; и така я развалил из основи и наредил камъните да се пренесат в къщата му.Това било по средата на февруари, а в началото на март, той със служителите си отишъл да посещава други свои села и в едно от тях бил убит от крадци - той и един от служителите му, а брат му , който също бил там, не пострадъл никак. А в къщата където били пренесени ония камъни, се показвали нощно време различни привидения и духове във вид на монаси, облечени със свещенически одежди, така ,че хората от къщата не смеели да спят вътре.Така казаните камъни стоят около двора им, те не знаят какво да правят от тях; да ги върнат на тяхното място е против закона им и те ще бъдат наказани от съдията им; да ги държат, е нещо като бич божи. Както българите , така и турците, а и нашите поддържат и вярват, че това е голямо чудо, каквото наистина е. *** Интересен е разказът на Пициканела, свещенствувал през 1825 г. в с. Лъжене, за изкореняване на суеверията и курбаните. .....Бях свещеник в село Лъджене, село, много по-упорито в суеверията, отколкото другите, защото тук има и турци и схизматици - българи и цигани..Тук узнах от един старец, че още имало заровени кокали в техните нови къщи, за да усмиряват самодивите.В неделя в църквата казах пред всички да махнат от къщите си иконите на светците и никой у дома си да не се моли повече Богу , а всички да идват на църква. Народът като чу това, стана уплашен, като вярваше, че ще последва някакво голямо наказание, и никой не смееше да влезе в къщите си.На другия ден им препоръчах всички да копаят пред къщната си врата, под огнището и да ми донекат всичко каквото намерят там.И наистина всички ме послушаха и донесоха един цел смет глави от петли и кокошки, агнета и овце, между които имаше и една глава от козел с венец.... Козела поставих пред църковната врата, пред едно голямо засъхнало лайно и казах на народа, що стоеше отвън: който е християнин и не вярва в туй, нека плюе отгоре му , който е схизматик и вярва в Палеустник, нека целуне туй лайно и да не идва повече тук... Стана цяла сцена. Всички заплюха главата, а подир това младежи започнаха да хвърлят камъни върху нея, стъпчиха я и се смяха в очите на старите.Всички започнаха да се извиняват и да хвърлят вината върху по-старите хора, които бяха вече измрели, като обещаваха вече да не правят този курбан и аз проводих във всички къщи света вода, а новите къщи се освещаваха от тогава насам не със суеверни обреди, а с благословията на свещеника.... |
