| |||
|
Из писмо-рапорт до Конгрегацията на Апостолически администратор Георги Радувани от 2. ХІ. 1772 г.:
......вече минават месеци, в които положението е много тежко, но въпреки всичко , ние с Дон Павел посещаваме селата, за да кръщаваме, венчаваме, и от сутрин до вечер - изповядваме. Веднъж бях изненадан от много групи войници, връщайки се от войната и , неможейки нищо да направим, веднага се прибрах-ме в града. По-късно пак се опитах да отида в Калашлия. Стоях скрит в една плевня, един турчин дойде на кон и заяви , че иска да ме заведе в града, защото сигурно съм бил московец- враг на Турция, и после добави: " Какъв късмет , че 3 години те търся и чак сега те намирам, за да те арестувам". Но селянинът, който беше там , застана дръзко и му обясни, че аз съм свещеник и не съм никакъв руснак, а само поданик на Турската империя, но той не искаше и да чуе, тогава се ядоса, извади пистолета си и искаше да ме застреля, но селянинът католик - християнин каза :" Няма да ти позволя , стреляй , ако искаш" И онзи се изплаши и каза , че ще доведе други еничари, за да ме хванат.Тогава , аз вечерта избягах и отново се прибрах в града. Бях с голяма треска.На следващият ден един млад човек падна болен от чума.Дон Павел беше отишъл в една къща, където беше и дон Петър Царски. Те двамата бяха изплашени и не искаха да отидат при дриги тридесет заразени от чума.Аз пък бях взел няколко хапчета дадени ми от монс. Роверани, който беше преди мен викарий в тази страна и се пооправих. Отидох при тези болни, а на другия ден беше Успение Богородично.Аз благослових всички с иконата на Дева Мария, като ги насърчих да дадат обет ,че всеки петък на страстната седмица ще казват по пет пъти "Отче Наш, Радвай се" и ще постят и съботите през годината в чест на Дева Мария. Тези добри хора обещаха и бяха излекувани по чудо. След това 28 от тях нямаха дори и болки в главата. Където се намираше дон Павел Дуванлията имаше и болни от чума. Аз го отстраних в една отделна стая. По-късно го изпратих в Доганджия , за да отиде да посети болните, защото това зло не беше още престанало там .Има и много други беди и нещастия, които сега не мога да опиша, но всичко това поднасяме на Бога, за да получим Неговото милосърдие. След това, с един еничар отидох за 10 дни да посетя другите села, най-вече Даваджово. Трябваше да му платя 8 пиастри. До сега са починали 40 души от чума и по-голямата част от тях са младежи и девойки.... *** (1797 г.) След появата на Пазвантоглу и на кърджалиите започват нови злодеяния , пред които бледнеят турските золуми.Когато през 1797 г. се разчува ,че идат "капасъзите", селските жители напускат домовете си и се събират в някое по- непрестъпно място, за да се отбраняват задружно. В едно писмо до Рим Павел Дуванлията съобщава: Какво си изпати моята епархия, не бих могъл да разкажа. Хората се разпръснаха едни насам, други натам... В Трънчовица пострадали твърде много: едни избягали в Беляне , други в Ореш. Жителите на с. Лъжани се сдружили с други четири села - православни и турци, и тъй се защитават. Подробни сведения за тези тежки времена се откриват и в докладите на пасионистите.Според отец Бонавентура павликяните в Ореш през 1802 г. остават "сиромаси, голи, гладни". Принудени да бягат, те изоставят имотите си на произвола на съдбата. Кърджалиите са толкова настървени за плячка , че претърсват всяка педя земя, за да не остане нещо скрито.В друго писмо се споменава , че Беляне оцелява, защото разбойниците не влизат в него, но жителите му дават много жертви, когато минават през блатото, търсейки убежище в Свищов. Кратките известия на Бонавентура продължават и през 1803 г.. През март той пише , че се намира в Свищов с павликяни от Ореш , Беляне и Петокладенци. Само трънчовци са в друг "метирис", обсадени повече от 3 седмици от кърджалиите. Няколко месеца по-късно, според отец Матей Ръждилович грабежите стихват и населението се пръска в различни посоки. Почти всички католици от Петкладенци и неколцина от Трънчовица се озовават във Влашко в търсене на прехрана.А орешовци и беленци вече са ожънали, овършали и пренесли храните си в Свищов, където се надяват да презимуват, защото селата им са опожарени. *** Един от пасионистите , който през пролетта на 1827 г. се намира в Трънчовица, разказва ,че турците седят по 3-4 дни в едно село, ядат по няколко пъти през ноща и непрекъснато тормозят стопаните.На тръгване всеки агарянин иска по 8-10 гроша"дишхак", т. е. данък, "заради зъбите , които е хабил, като е ял българска кокошка". Отначало павликяните се стараят да задоволят прищевките им , но когато свършват кокошките, житото и зобта за конете, от страх да не бъдат изтезавани, те хващат гората, където засищат глада си с разни корени и треви. Едва на другата година, когато османските войски се събрали в Никопол, хората са могли да се завърнат по къщите си. *** Години наред свещениците водили упорита битка против приставането на момите. Ето какво четем в един документ: .....Светата майка църква не може да търпи подобни женитби, които со източник на хиляди омрази, богохулства и проклетства и за това се предупреждават всички, че за в бъдеще няма да се позволяват подобни скандали.В случай, че пристане мома, по-малка от 20 г., ще бъде венчана вън от църквата, на гробищата за пример на другите, а родителите й през това време ще държат една свещ в ръка пред всички за наказание, защото и те са криви за станалото, като не са дали дъщеря си овреме.. . *** Момите и невестите в Силджиково носели скъпи гердани и нанизи от пари и мъниста, дребни стъклени колелца, разноцветни с които си кичели главите.За празниците си правели гердани и обици . С това според свещениците се развивала суетата , а и от друга страна , за да спечелят за тези накити , селяните трябвало да работят повече. Тези скъпи накити давали повод на турците да усилват данъците и глобите, като виждали , че толкова пари напусто се хвърляли само за едно труфило.От друга страна по празниците младите не ходели на литургия , а само се издокарвали.Ето защо, поради тези и други причини , свещениците забранили носенето на накити и други украси. *** Повече унижения и робски години трудолюбивите силджиковци не можели да търпят.През турското робство Стоил Биков и католикът Пандър Митов били ратаи у турчина Кюр Велия, с когото що годе се разбирали, но в селото имало някакъв друг господар, много проклет Зейнела му викали и го мразели дори и турците. Веднъж на улицата Зейнел нагрубил Бакал Татко, но последният си извадил ножа и "по католишки" го ударил няколко пъти. Турчинът се оплакал на техния управител , но в момента той бил пиян и не обърнал внимание. Турците продължили да се държат като стари господари със силджиковци. Често пъти ги тормозели, нагрубявали и убивали. Една вечер от централния мегдан ,те отвели дъщерята на Видол Порязов и повече никой не я видял.Убили и заровили в една могила Мостролу и Матей Минков . Започнали да забраняват на местното васеление да пасе добитъка в по-хубавите мери. В едно пасбище някой си турчин ударил Видол Биков , но той се ядосал, вързал с въже ръцете на турчина, набил го и се завърнал в селото.Турският управител като научил за станалото, заповядал на кмета Станьо Папазов да му представи Видол , но кметът излъгал , че той е луд, поради което носел това име и така се оттървал. Друг момент , който разкрива жестокостта на турците и смелостта на местните католици, е случая с Георги Мостров. Някакъв си турчин , роднина на Зейнел взел воловете на Георги, макар, че той ги пасял в собственото си просо.Дядо Никола Порязов свидетел на случката разказва: .....Мострата с един удар на гегата събори турчина на земята , хвърли му пушката , удари го с ножа си по главата и си тръгна за село. Турчина , като се посъвзе , дойде при мене и ме помоли никому да не казвам , че е набит от гяурин.... *** Веднъж се случило католиците от Пловдив и околността да бъдат призовани на ангария в деня на голям църковен празник. Потресен от светотатството и неспособен да се владее, отец Птачек дошъл пред конака, където с впряговете си призованите католици чакали разпорежданията на пловдивския паша, и според известието, "с апостолско безстрашие" се нахвърлил върху охраната. Смаяните турци отпуснали раята да си иде на черква, пък след това да поеме задълженията си отново. Този и други подобни инциденти давали повод на пловдивския гръцки митрополит да обвини отците, че били австрийски шпиони. Постъпки в смисъла на горните обвинения били направени от турското правителство пред Рим и Светият престол се принудил да отзове отците лигуористи през септември 1840 г. *** На 19 август 1920 г. в полето на с. Бърдарски геран е извършено убийство: местен немец убива 17 год. банатски българин.Този акт дава израс на натрупаното напрежение между двете общности в селото.Убиецът е заловен и малтретиран от българите , а селото е окупирано от жандармерия Според тогавашния енорийски свещеник Бартол Тошков убийството е част от " войната между германците и банатчаните в Бърдарски геран" Тази вътрешноселска война се отразява най-вече на училищното и църковно дело.Започва да се отслужва по отделно литургия за двете общности в неделя. Намесата на епископ Дамян Теелен засилва напрежението , тъй като той заема страната на германските преселници , които са били по-малко от банатските българи в селото.Той ги насърчава да изградят отделна своя църква .Въпреки забраната на кмета такава църква бива оформена в една сграда и осветена на 2 юли 1929 г. - " Дева Мария".Околийския управител нарежда да бъдат задържани свещениците , които са осветили тази незаконна сграда. След постъпки от страна на владиката до София , през есента на 1929 г. се разрешава временно да се ползува тази сграда , до построяване на църква.По-късно в двора на манастира в с. Бърдарски геран е построена църква за нуждите на немската колония в селото. *** В с.Драгомирово се спазват строго църковните забрани за бракосъчетания между католици и православни.До средата на 30 -те години почти няма такива случаи.Забраните действуват дори и след миграцията на младежи извън селото.Един от примерите намираме в жалбата от 1925 г. до Никополския владика, изпратена от Гашпар Бабушков, банатски българин от Драгомирово., който работи като чиновник във Велико Търново.Той се оплаква от големите спънки , които му създава католическия свещеник в селото отец Фабиян Кнобен по повод неговото желание да се ожени за православна българка. Свещеникът отказва да извърши бракосъчетанието, макар , че обещава да направи специално допитване чрез владиката до Рим. *** Откъс от писмо до Конгрегацията от 23 юли 1663 г. от Петър Богдан. Турците често идват да гостуват в манастирите. Прислужват им редовниците и самия архиепископ.. Архиепископът за свое най-голямо неудобство трябва да седи с тях, да яде , да поднася подаръци и понякога, като се напият, до полунощ да има търпението да слуша срамни и неприлични думи, да заема последното място, да става на крака пред тях и най-смирено да им оказва всички услуги, които робът оказва на своя господар.Освен това, епископът е длъжен да снабдява тях и слугите им със сено и ечемик, както и да слага на господарите богата трапеза, да нагласява леглата, да пали свещниците, а зимно време да приготвя огън и дърва, да намира непременно всичко, каквото им харесва : мед , масло, месо и кокошки; в противен случай понякога думите са последвани и от обиди, плесници и удари, а като ги получи , той не смее да отговори... .....Архиепископът няма друго удобство или материална печалба освен издръжката от Свещената Конгрегация за разпостранение на вярата и се намира в манастира, с монасите се храни на монашеската трапеза и когато пътува или боледува, лежи в бащиния си дом, защото няма никой който би се грижил за него, освен родния дом.Винаги живеве от онова възнаграждение, от него купува коне, храна, поддържа слуга, купува дрехи, обуща ,легла , книги, хартия ,подаръци за турците, броеници, кръстове, икони на светии , които подарява на верните.От верните няма никакви облаги, от църквите също и когато самият той служи и проповядва, онова , което се дава, го получават енорийските свещеници и манастирите.Ако някой, поради своята набожност пожелае литургията да се отслужи от архиепископа дава милостинята на него.Общо такава милостиня, която би могъл да получи, никога не надминава 20 скуди годишно.... *** Писмо на Стефан Княжевич до Конгрегацията от 8 май 1689 г. .....Разбирам доброто и светоразположение на Свещената Конгрегация, за което Ваше Превъзходителство ми съобщава, без никаква мен заслуга, да изложа на Ваше Превъзходителство моята нужда извън гореспоменатите вещи. Ваше Сиятелство, намирам се в най-голяма мъка, защото моите племенници и племенница, общо 7 души, се намират в робство в ръцете на турците, без да имам възможност да бъдат откупени; за да не се погубят гореказаните души, смирено моля Ваше Превъзходителство да се смилите над споменатите роби с някоя помощ и с благосклонната си препоръка на Свещената Конгрегация, за да могат да ги освободят. Дано всичко се получи от Ваше Превъзходителство... *** Цитат от едно писмо до Конгрегацията №271 от 10.VІ.1790 г. на Петър Царски: …. Искам да Ви изложа три случая, с 3 наши жени и желая отговор, за да знам как да постъпя. Тези жени са загубили мъжете си и искат да имат втора венчавка, но аз не им позволявам, докато няма свидетелство, че техните мъже са мъртви. Първият отишъл с каруца на полето и трябвало да се върне след 2 дни, но от 2 г. никой не го е виждал. Някои казват, бил заклан по пътя на връщане. Вторият отишъл на едно място, също с каруца, 12 ч. далеч от тука.. Трябвало да се върне след 4 дни, но вече минава повече от година. Говори се ,че един турчин го заклал . Третият заминал със сал по река Марица за Адрианопол (Одрин), който е на 32 ч. път от тук и за да се завърне, са му необходими 10 дни. Вече година откакто не се е завърнал. За него също се говори , че бил убит от турците. *** Цитат от доклад от 30.І.1792 г. на Петър Ковачев до Конгрегацията: …. През август кмета на града изпраща един еничар в селото, където бил Никола Табаков, довежда го в града и го представя Той бил запитан с висок тон: “ С какво разрешение вие работите като латински поп тук ?” . И без да чака отговор го изгони и заповяда да го арестуват.Изпращайки го в затвора, поиска 6 кесии (3000 пиастри). След това, един арменец от грегорианите, приятел на кмета, ни освободи само за 500 пиастри. По-късно бил изпратен друг еничар в моето село Даваджово, за да ме арестува. Сутринта с поздрав ми каза да се приготвя и да тръгна с него в града, без да ме третира зле. След два месеца , някои от нашите бяха откраднали 200 пиастри и турците отново дойдоха в къщи. Ние ги изплатихме. Тогава нашият защитник арменеца ни каза , че няма да имаме покой , докато не получим ферман, в който да бъде изрично записано, че имаме право да бъдем свещеници в Турската империя . Аз писах в Константинопол на някой си г-н Братис, за да изпроси ферман. Той имаше власт да представя проблемите на християните и католическите свещеници пред портата. Турците вилнеят, много групи нападат още по-яростно селата и ги ограбват. След тях е тръгнал един паша с войска, но не могат да удържат положението … *** Писмо от 12 юни 1738 г. до Пропагандата от Требинския епископ За длъжност считам да донеса на Ваше Високо преосвещенство една твърде печална вест, за да вземете своевременно мерки.От куриера, който пристигна още днес от Цариград, получих едно писмо от господин Лука Кирико от 18 миналия месец, в което ме извествява, че великия везир, като се намирал в Одрин, начело на една войска, отивайки на помощ в Босна и Бендер, са хванали писма в нещастния отец Никола Бошкович, ученик и племенник на архиепископ Андрияши - писма неблагоразумно написани от Пловдив, където беше заедно с приятеля си отец Михаил Добромиров. Поради това , варваринът заповядал да арестуват и двамата и да ги откарат в Одрин, където били обезглавени . Горките невинни хора! Цялото им престъпление се състояло в това , че са пожелали да възтържествува християнското оръжие, което желание отец Бошкович изразил писмено на един свой приятел. *** Откъс от писмо на Георги Радовани ( 1772-73 г.) ........Веднъж по пътя бях арестуван и много зле третиран. Обиждаха ме с думи, дори трябваше да хващам ръката на злосторника, който искаше със сабята да ме съсече. Но Бог ми даде благодатта да понасям тези и подобни страдания за Негова слава.Не малко страдаха и нашите християни. Те ни разказваха за страданията си, и ни показваха подземни колиби,подобни на гробове, където скриваха своите дъщери, като ,че ли бяха живи погребани, защото се страхуваха от многобройните кражби на девойки, които турците вършеха над беззащитните български села. Утешаваше ни фактът , че когато ние бяхме далече от нашите християни, те се събираха в неделята и празниците, молят броеницата, като по този начин изразяват своята вяра.Но същите продължават да ни натъжават с твърдоглавието си, правейки курбани, които ние изрично сме им забранили. После отиват да се гатат при жени схизматички, наречени врачки. Такива жени претендират ,че могат с непознати думи да възвръщат здравето им, но аз благодарение на Бога, им дадох публично наказание.. Напоследък един младеж и една девойка напуснаха вярата и отидоха да се венчаят при ходжата. Това се случва често , защото ние не им даваме диспенси ( разрешение за венчавка , когато са ІІ-ри братовчеди ) и загубват вярата си. Други пък лъжат свещеника ,че не са роднина... *** Една от военните части на генерал Карцов през руско-турската освободителна война при настъплението си на юг за среща с войските на генерал Гурко влязла и в долните католически села -Калачлий и Балтаджий. Те били тържествено посрещнати от населението , организирано от местните свещеници.Руският офицер ,командир на частта, по спомените ма местни хора, слязъл от коня , целунал кръста и евангелието и попитал домина, какво може да направи за селото.От името на всички, свещеникът помолил да не бъдат избивани в селата заловените башибозуци. Офицерът се съгласил и башибозуците били разтреляни в една кория извън селата. *** По време на руско-турската освободителна война ,свещеникът на село Балтаджий, отец Ернест съобщава, че в Алифаково е изоставен от турците голям военен склад с храна. Русите, които нямали възможност да вземат храната със себе си, помолили местното население да я пази.Местното население с голямо усърдие изпълнило тази задача и по-късно временното руско управление в българските земи решило да възнагради общината за старанието и след продажбата на получения ориз от една ферма, дали една десета от стойността на ориза( 9346.50 гроша) на общината в Балтаджий. С тези средства по-късно било построено ново училище. |
