| |||
|
(1841-2 г.) откъс от писмо на Андрея Канова до Конгрегацията
Заварих като пристигнах, тази мисия в плачевно състояние, колкото духовно ,толкова и материално . Доколкото силите ми позволиха, потрудих се да поправя и другото. И благодарение богу , заедно с милостините из Европа не бяха безплодни моите трудове . В първата моя пастирска обиколка по селата, ми се смръзна кръвта във вените на скръбната гледка на къщурките на мисионерите, особено пък на черквите в селата Балтаджии и Даваджово. Стига да кажа , че най-мизерният обор в Италия, далеч надминава по хубост,тези черкви. Реших да махна това плачевно зрелище. *** Откъс от доклад до Конгрегацията от 23 юли 1663 г. на епископ Петър Богдан: След два дена архиепископът ,като се збогува с народа заедно с мисионера се отправи към селото на име Давуджево, което е отдалечено от предишното на около 10 мили. Тук отслужи в частна къща и по време на службите проповядва на народа. Раздаде тайнството, миропомазването с всички церемонии и обичайните тържества: бяха миропомазани 50 души . Те приеха католическата вяра първи пред другите. Верните от двата пола, заедно с децата са около 200. Всред тях няма нито един схизматик от гръцки обред, нито турци със семейства. На другият ден заведоха архиепископа извън селото ,в гробищата. Той опя там душите на покойните, както се предписва в понтификалната книга. И тези нямаха църква, нито по- забележително място за служене. Сиятелните отци от Свещената Конгрегация за разпостранение на вярата, като разглеждали последният доклад на архиепископа, подбудени от обичайната си милост, наредиха да се броят на архиепископа пари, та при завръщането си да се погрижи на това място да построи църква, поне дървена. Архиепископа по това време, на това посещение предаде тези пари на господин Никола Андреаши, дубровнишки търговец, както самият той заявява с почерка си, че архиепископът бе предал това от страна на сиятелните отци, та той, като познат на турците, със своето благоразумие да се погрижи да получи разрешение от кадията да построи църква върху развалините на старата църква. Господин Никола прояви всички грижи, но не бе възможно да получи такова разрешение. Тогава работата бе отнесена до господаря или покровителя на селото, комуто казаха:” Ето , господарю, този търговец от любов към бога, бе определил да построи на наше място, за нас бедните една дървена църква на свои разноски (премълчавайки името на Свещената Конгрегация поради много причини). Като чува това, той им даде друг съвет: да изоставят името църква и без всякакъв страх и разноски за кадията да построят една продълговата къща със стая за свещеника, в която без никакво препядствие и забрана ще може да се събира народът, за да слуша литургията и да приеме тайнствата на църквата: и така стана. Такава къща бе изградена и покрита отгоре с печени керемиди, в която мисионерът живее и служи. Бе доказано пред архиепископа от свидетели, достойни за вяра, че споменатите католици( освен тяхната ръчна работа , те наистина носеха безплатно камъните и дървеният материал) прибавили към 50 скуди още 10.Изразходиха наистина общо 60 за майсторите, т. е. за дьрводелците, за работата, желязото и керемидите. Мисионерът най-усърдно се моли , сиятелните отци, предвид тяхната бедност, да наредят да им се върнат тези 10 скуди. За тяхната утеха архиепископът помолен стори това, а сиятелните отци да направят това, което сметнат за по-добре. Мисионерът живее и има седалище в тази къща. Своевременно посещава и други околни близки места. В къщата направи дървен подвижен олтар и служи върху него...... *** (1836 г.) Със застъпничеството на австрийския посланик в Цариград, към чието ходатайство епископ Птачек като "немец" прибягнал, се издействувало позволение за изграждането на първата католическа църква в Пловдив , "под покровителството на Австрия". Това било голям успех за католичеството в пловдивско.Но, павликяните не се съгласили да се изгради църквата им под покровителството на Австрия, както гласял ферманът, защото предвиждали , че за тях може да има лоши последици в бъдеще. След дълги разисквания се решило, да не се възползуват от това право, а да действуват за получаване на нов ферман , даващ правото за изграждане на своя църква в качеството на "царска рая". Така и направили , втори ферман бил издействуван и през 1836 г., положили основите на църквата. *** Най-голямата светиня на католиците в Чипровския край- чудотворната икона на св. Богородица, била вместена в полиптих - на празник крилата му, се отваряли и се откривала иконата, покрита с було.За тази икона векове наред се носели легенди, разказващи за извършените от нея чудеса, а през ХVІІ век, и бил обявен публичен култ.Последният архиепископ в Чипровци Стефан Княжевич при бягството си от разорения град отнесъл със себе си светинята. След дълги перипетии тя се отзовала в град Алба Юлия, където чипровските емигранти построили за нея църква. През 1747 г. игуменът на албаюлския манастир Якоб Лир издал книга, посветена на чудотворната икона, в която е отпечатана гравюра с нейното изображение. Днес само по тази гравюра можем да съдим за иконата, тъй като през 1751 г. тя изгоряла. На чипровската чудотворна икона е била изобразена Богородица с младенеца на ръце до пояс от типа ориента. Албаюлската хроника твърди, че иконата била донесена в България през 1366 г. от босненските монаси фран-цисканци, изпратени от унгарския крал Лудвиг да покатоличат населението на Видинската област. Според Петър Богдан иконата била нарисувана от гърци За тази икона говори и Шмид в своите записки .По време на една процесия в Чипровци , 10 год. преди въстанието , тя "проплакала" и целия народ като видял това се изплашил, като го взел за лошо предзнаменование. *** Старата католическа книжнина ни разказва , че особени трудности се срещали католиците при построяването на църква. Трябвало да се подават молби след молби, да се чака с дни пред Портата , за да се получи ферман за построяването й. В случая турците имали изпитана максима, с която си измивали ръцете: "Янлъш Олмуш" - грешка станало. Във ферман се описвали с подробности дължината, широчината и височината на строящата се църква.В села като Силджиково, където живеели и турци, въпреки да е имало разрешение, църквата е трябвало да се строи дълбоко в земята, за да не личи отвън ,че е "гяурски храм ". Ето защо скромната църква , която селджиковските католици построили през 1815 г. била от плет, стените били измазани с глина , отгоре била покрита със слама .На пръв поглед приличала на плевня. *** През 1926 г. католическото настоятелство в с. Балтаджии, Пловдивско, решава да поръча две камбани от Италия с тонове до диез и ми диез. За тази цел от настоятелството поискали поръчката да се освободи от мито, защото в България не можело да се произвеждат камбани с точно определени тонове. Началникът на търговското и индустриално отделение на Министерство на търговията, промишлеността и труда прави запитване до Велеганов дали фабриката му може да произведе камбани с точно определени музикални интонации. Благо отговаря утвърдително. Оказва се, че тоновете на внесените от Италия камбани не отговарят на предварителната поръчка. Настоятелството възлага отливането им на Благо Велеганов. Експертната комисия доказала, че техният звук е такъв, какъвто искали католиците |
